Силанизирането на зъби е основен метод за превенция на кариес по дъвкателната повърхност на зъбите в детска и юношеска възраст. Неговата ефикасност е потвърдена многократно от редица научни изследвания в световен мащаб и се препоръчва широко от денталните общности.
Споделяме с Вас основните препоръки на Немската Камара на Стоматолозите (Bundeszahnärtekammer (BZK)) и Немското Дружество по дентална, орална медицина и лицевочелюстна хирургия (DGZMK).

Кариесът е едно от най-често разпространените заболявания. В детска и юношеска възраст най-често засегнати от кариес са фисурите и вдлъбнатините (ямките) по дъвкателната повърхност на постоянните кътници (молари). Дълбоките фисури и силно изразеният релеф по зъбите предразполагат за задържането на кариогенни бактерии в тях, а едновременно с това тяхното отсраняване при нормалната хигиена на устата често е трудно и недостатъчно, тъй като четката не достига до дъното на най-тесните вдлъбнатини. Именно това налага целенесачената превенция на кариес на тези части от зъбите при децата и юношите.
Какво представлява силанизирането на зъби?
Силанизирането на зъби представлява превантивното запълване (“запечатване”) на вдлъбнатините по дъвкателната повърхост. Това предотвратява задържането на бактерии и плака в дълбочината на фисурата и с това появата на кариес. Най-често за това се използват специални ниско вискозни (течливи) материали от групата на фотополимерите (силанти).
За кого се препоръчва силанизирането на зъби?
По принцип всички фисури и вдлъбнатини- както на постоянните, така и на млечните зъби, могат превантивно да бъдат запечатани със силант.
Тъй като от най-голямо терапевтично значение има силанизирането на постоянните молари (кътни зъби), това са и зъбите, на които най-често се прилага. На първо място се препоръчва при хора с висок риск за развитието на кариес (наличието на кариеси в ранна възраст на млечните зъби, недостатъчна или затруднена хигиена, честа консумация на сладки храни и напитки.) Но дори и при хора/деца със сравнително нисък риск от кариес специалистите препоръчват протективното запълване на дълбоките и изразени фисури със силант като превантивна мярка. То може да бъде проведено дори и при възрастни хора.
Предпоставка за поставянето на силанти е здрав зъб без наличието на кариес. Затова в повечето случаи това се прави малко след поникването на съответния зъб още в детска възраст. (Първият кътен постоянен зъб пониква на около шест годишна възраст.) Необходимо е също така зъбът да може да бъде изолиран добре от слюнка и влага, за да може материалът да се залепи здраво и плътно за емайла на зъба. (Това е и проблемът при използването на този метод при съвсем малки деца, които не могат да стоят спокойно на зъболекарския стол. В такива случаи стоматологът преценява индивидуално кой е най-подходящият момент за процедурата.)
Как се извършва?
Процедурата по поставянето на силанти е абсолютно безболезнена, тъй като не се налага пилене на здравия зъб. Тя е сравнително бърза, но изисква прецизност за постигането на дълготраен резултат, тъй като материалите са много чувствителни на влага. Затова е важно Вашето дете да се чувства спокойно на зъболекраския стол.
Първоначално зъбите се почистват много добре професионално с ултразвук, полираща паста и ротираща четка или сода, така че да бъде отсранена всякаква плака. След това се изолират от слюнка и се пристъпва към обработването на емайла със специална киселина, която го кондиционира, за да може силантът да се залепи химически за емайла. (Това е същата киселина, която се използва и при поствянето на фотополимерни пломби.) След това зъбите се подсушават много добре и така обработените фисури се запълват със специален много течлив композитен материал, като накрая материалът се втвърдява с помощта на фотополимеризираща лампа.
След поставянето на силантите се контролира височината, при необходимост се коригира и материалът се заглажда и полира. Накрая се нанася флуориден лак или гел за реминерализиране на емайла.
Нужно ли е да се контролират и колко често?
Дори и силанизирани, зъбите е задължително да се контролират от стоматолог два пъти годишно, както и да се почистват професионално. При евентуално отчупване или изтриване на силанта е необходимо той да се коригира и постави наново.
Не трябва да забравяме, че силантите предпазват единствено фисурите , в които са поставени, но не и другите повърхности от зъба. Затова поддържането на оптимална хигиена на устата, почистването на междузъбните пространства с конец всекидневно, дори и при децата, редовната профилактика при стоматолог и умерената консумация на сладки храни и напитки са абсолютно задължителни, за да се радваме цял живот на здрави зъби.
Има ли противопоказания?
Противопоказания за силанизирането на зъби са алергия към някой от материалите (в световен мащаб са документирани много редки единични такива случаи), наличието на кариес (тогава е необходимо отсраняването му и поставянето на пломба), както и невъзможността да се осигури сухо поле за работа без слюнка.
По материали от немски език на Немската Камара на Стоматолозите (Bundeszahnärtekammer (BZK)) и Немското Дружество по дентална, орална медицина и лицевочелюстна хирургия (DGZMK), за лично ползване като информация за нашите пациенти.
Comments